По повод Деня на Западните покрайнини Граждански комитет „Западни покрайнини“ организира VI конференция за обсъждане на състоянието, проблемите и предизвикателствата, съпътстващи особения дискриминативен статут в социално, икономическо, екологическо, духовно и етническо отношение на нашите сънародници, както и произтичащите от това въпроси и проблеми свързани с българското историческо, културно и верско наследство. Тя бе озаглавена „100 години Ньойски диктат и съдбата на българите в Западните покрайнини днес“.
Участниците в конференцията – обществени деятели, учени, педагози, експерти, наши сънародници от Западните покрайнини, представители на граждански организации, младежи и студенти се обединиха върху следните основни положения:
1. Българското население в Западните покрайнини с оглед продължаващото почти 100-годишно насилствено установено неестествено състояние, възможности и перспективи за живот, въпреки изключително устойчивото противопоставяне на системно провежданата с възможно всякакви средства народностна асимилация, се намира в напреднала фаза на демографска катастрофа. Очертанията на тази катастрофа се ускоряват освен от водещите фактори на икономическия колапс, на ниския жизнен стандарт на българското население в Западните покрайнини, на невъзможност за функциониране на системно здравеопазване, но също така и от все по-ярко очертаващата се екологическа катастрофа за развитие на мащабен рудодобив в Трънско, Босилеградско, които напълно обричат местното българско население, а така също застрашават и населението в съседните области на България и Сърбия независимо от неговата етническа и верска принадлежност.
2. Постановленията на Ньойския диктат, въз основа на които целенасочено е създаден този хуманитарен проблем, в който още от самото начало е ясно за всички експерти, че това решение е или невъзможно или убийствено за населението, останало в затворените географски райони, откъснато от собствената си култура и икономическа система, е престъпление от хуманитарно естество, което своята безчовечна цел реализира чрез система доказани вече фалшификации на факти, изложения и документи, въз основа на които България е осъдена в Ньой като държава, извършила геноцид и нарушения на Хагските конвенции. Това определя криминалния характер на Ньойския договор, което го прави обект и налага провеждане на международно правно разследване без давност поради мащабните човешки поражения, които той нанася за десетилетия. В такова разследване българската държава и външна политика трябва да играят активна и конструктивна роля.
3. Хуманитарната криза в Западните покрайнини от началото на ХХI век е безспорно доказателство и изобличение за престъпните постановления на Ньойския диктат, подписан в Париж през 1919 г. Както и за неспособността на международната общност в лицето на Обществото на народите, на ООН, на европейските институции, на българското и сръбско правителство да контролират, да гарантират и съблюдават спазването на човешките права в Западните покрайнини. Тази криза е белег за липсата на отговорност, политическа воля и конкретни виждания за намиране на взаимно решение и сътрудничество в политиките на Република България и Република Сърбия.
4. Участниците в конференцията с тревога отбелязват наличието на широко разпространено и трайно утвърдено незнание, невежество и безразличие сред българското общество за съществуването на Българските Западните покрайнини и проблемите на сънародниците ни в Сърбия. Това оказва пряко или косвено влияние върху програмите и действията на държавните институции, политическите партии, медиите, университетските среди, икономическите фактори в неблагоприятно отношение. Тази политика се определя и от трайно утвърдената дипломатическа и външнополитическа зависимост и неспособност на България да води равностойни междудържавни отношения със Сърбия по проблема на Западните покрайнини. Българската външна политика, подчинена на чужди геополитически интереси в продължение на цял век, не е успяла да изработи самостоятелна концепция за вплитане на Западнопокраинския въпрос в дневния ред на Българо-Югославските/Сръбските взаимоотношения и европейските норми за решаване на международни проблеми и спорове.
5. Спасяването на българското население в Западните покрайнини е въпрос на последен шанс за исторически отговорно действие на цялото общество. Това е национален нравствен, исторически и хуманен приоритет, който налага система от мерки, обединени в цялостна национална програма, включваща сътрудничеството на държавните институции, обществените структури, образователната система, медиите, икономическите фактори, църквата, университетите и културните институции. Българското общество и държава имат ресурси за такава спасителна акция, но за това е необходима национална отговорност и конструктивна политическа и държавническа воля, които могат да съществуват само в такава социална среда, която разбира и оценява всички аспекти на Западнопокраинската криза. Тя е криза на българската достойна идентичност в европейското политическо и културно пространство. Отказът и неспособността на България в следващите 5-10 години да намери предложения за изнамиране на двустранна и многостранна формула за разрешаването на с десетилетия наслагвани проблеми в Западните покрайнини ще превърне обществото и държавата ни в съучастник на унищожението на една изконна част от нашата национална, държавна, историческа и културна самоличност.
6. Участващите организации и личности в конференцията, по предложение на Гражданския комитет „Западни покрайнини“ подготвят петиция с искане за конструктивно поставяне на Западнопокраинския въпрос на национално и международно равнище в компетентните институции. Призоваваме всички български граждани да окажат своята солидарност към нашите сънародници.
