Демографското състояние е катастрофално и скоро може да бъде поставено под съмнение съществуването на България като държава, твърди зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов
Диян Божидаров
Костадин Костадинов е роден през 1979 г. във Варна. От 1997 г. е член на ВМРО, а от 2002 г. до 2009 г. е координатор за Североизточна България. От миналата есен е зам.-председател на ВМРО. Завършил е балканистика във Велико Търново. Женен, с едно дете9 юни 2010
– Г-н Костадинов, какво е демографското състояние на България?
– Катастрофално. За последните 20 години намаляхме с почти 2 млн. души. В сравнение с нас Гърция за този период от 8.5 млн. се увеличи почти на 11 млн. Официалната статистика за 2009 г. сочи, че българското население е 7.5 млн. Реално обаче в страната живеят 7.2 млн. Общият темп на намаляване на населението е 70 000 души годишно. Раждаемостта е в най-ниската си точка. Последните години има някакво леко съживяване, но то се дължи на циганското население. Неговата раждаемост е 4-5 пъти по-висока от българската и два пъти по-голяма от турската. Ако така продължават нещата, след 20 години българите ще сме 63-64% от населението, като голяма част от тях ще са пенсионери. А по-нататък? Ако тенденцията продължи, ще бъде поставено под съмнение и правното основание за съществуването на държавата ни. Ще станем малцинство, а на базата на широко прилаганите демократични принципи мнозинството ще каже, че България вече не е държава на българската нация.
– Какви са тенденциите в турския етнос?
– Хората, които се самоопределят като турци и имат турско самосъзнание, страдат от същите проблеми като българите. Районите им се обезлюдяват, имат висока смъртност, емиграция, само раждаемостта им е леко по-висока. Разлика в културата и манталитета на практика няма. Реалният стратегически проблем на България е огромната и неконтролируема циганска раждаемост.
Аз лично като българин се чувствам дискриминиран. В България благодарение на социалната система една част от хората е несправедливо натоварена за сметка на друга. Системата не е лоша, защото се прилага във водещи европейски страни и се базира на общата солидарност. У нас обаче се получава друго – някои не работят и отказват да произвеждат блага, а само ги потребяват. Така че дискриминирани сме работещите българи, които подпомагаме социално и здравно съгражданите си от цигански произход. А в замяна голяма част от страната в момента е в икономически, инфраструктурен, културен и социален разпад. Говоря за малките градове и села. Там, където циганите станат мнозинство, всички елементи на българската държава изчезват. Затварят се училища, защото никой не иска да пуска децата си на училище. Малкото българи се разбягват, районът се обезлюдява и никой не иска да поддържа инфраструктурата. Запада и икономиката. А който успее да посее нещо, не може да го пожъне, защото циганите го крадат.
– Как ще се реши проблемът?
– Чрез спазване на законите. Както и с наложителни промени. Първо на социалната система. По-добре социални и здравни услуги да получават само тези, които се осигуряват. А помощите за училище да са под формата на ваучери за храна, дрехи и учебници. Не бива да откриваме топлата вода, а просто да приложим европейския опит. В Гърция социални помощи, придобивки и обезщетения се дават само на семейство до три деца. Ако имаш четири, значи си богат и можеш да си ги гледаш. У нас се правят стъпки към ограничаване на майчинството, но са половинчати.
Никой например не си е направил труда да изчисли колко точно ни струва издръжката на половин милион циганско население. Официално то е 376 000, но данните са от 2001 г. А даже са много повече от половин милион, защото голяма част от тях се пишат като турци. Например в „Столипиново“ огромното мнозинство се е писало за турци, същото и във варненската „Максуда“. Там са регистрирани едва 1800 цигани.
– Това под давление на ДПС ли е?
– Не, но ДПС се облагодетелства и поощрява процеса. Това е стара тенденция. Една част се турчеят, други са с румънско самосъзнание, трети – с българско, четвърти се пишат като цигани. Има, разбира се, и хора, които работят, плащат данъци, образоват се, но са нищожно малко. И за да приключим темата с мерките срещу демографската криза, трябва поговорим и за връщането на икономическата емиграция, както и далечните диаспори. В Казахстан, Узбекистан и другите държави от Средна Азия има над 150 000 българи. Те са пръснати на огромно пространство. Ако бъде направена кампания по привличането им, ще откликнат, тъй като България ще им се стори рай като стандарт и всичко останало. Имаше стихиен процес на завръщане сред казахстанските българи в средата на 90-те, но България сама им попречи.
Пълен текст:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6043§ionid=5&id=0001001
