Автор: Александър Йолов, председател на младежката организация на ВМРО в София
„За съжаление изглежда, че България съчетава една от най-тежките демографски тенденции в Европа с една от най-слабите образователни системи. Идните поколения не само ще бъдат по-малобройни, но ще бъдат и по-слабо образовани. Населението на България вече е с около 10% по-малко в сравнение с преди 20 години. При запазване на сегашната тенденция то ще намалее наполовина към 2050 г.“
Даниел Грос, директор на брюкселския Център за изследване на европейските политики, в интервю за в-к „Дневник“, 11 януари 2011 г.
Вече две десетилетия нашата нация е изправена пред много сериозни проблеми. От една страна, това е тежката демографска криза, която в обозримо бъдеще заплашва да се превърне в истинска катастрофа. Ако направим бърза справка в статистиките на ООН и в публичните анализи на ЦРУ, няма как да не забележим, че българският народ е първенец в отрицателния прираст, като се конкурира единствено с две миниатюрни тихоокеански общности. На същото мнение са и българските учени, които от години алармират, че летим със страшна скорост към дъното на демографската пропаст. Според техните изследвания през 2050 г. българите ще бъдат вече малцинство в своята България. От друга страна, бързата циганизация на цели общини и райони от големите градове е показателна за новото демографско, политическо и културно бъдеще на цялата държава – подмяна на българския държавотворен елемент с този на нецивилизованите, несоциализирани общности, за които гражданските и човешки ценности, трудовите навици и уважението към обществото и институциите се изчерпват с това да живеят на гърба на съвестните данъкоплатци и да експлоатират всячески социалната система. Интересно какво ще се случи, когато социалната система неминуемо рухне…
Още един важен момент, свързан с демографията – здравеопазването, понастоящем колабирало и без изгледи да се съвземе. Българите са най-болният, умиращ и нещастен народ не само в рамките на Европейския съюз, но и изобщо. Погледнете статиите, които излизат периодично в електронните медии. Сравнете ги и с данните на Евростат и СЗО. В това направеление България е като страна от Третия свят.
Същевременно качеството на началното, средното и висшето образование в България стремително пада. Най-добрите ученици заминават да учат в чуждестранни колежи и университети, а дори и тези, които останат, разочаровани от нивото на образованието в родните ВУЗ-ове, кандидатстват в чужбина след първата година или най-късно след четвъртата – за магистратура. Всички тези млади, перспективни хора в много голяма степен са загубени за нашето общество и за нашата икономика, защото просто остават да живеят и да работят навън, където създават своите семейства и си плащат данъците, постепенно размивайки се в чуждата култура.
И като заговорихме за икономика – икономическите анализатори предвиждат нерадостно бъдеще в краткосрочен и дългосрочен план и за българската икономика на база демографска криза, лошо образование и нарастване броя на нискоквалифицираната работна ръка. Като прибавим към това и пълното нехайство на управляващите, които уверено твърдят, че погребаното ни земеделие и бетонните гета по морето са силата на нашата икономика, вместо да се съсредоточат върху създаване на концепция за скоростно икономическо развитие – накъде вървим изобщо?
Часовникът тиктака, а проблемите си остават нерешени. И колкото повече се отлага тяхното решаване, толкова по-трудно ще става. България няма нужда от сегашния дневен ред, налаган от управляващите и от така наречената „опозиция“, съставена от предишни неуспели управляващи. Дневен ред на скандали, извадени от латиноамериканска сапунка. При такива обстоятелства срокът на годност на обществото ни бързо и вероятно все по-трудно обратимо изтича.
Някои казват, че няма от какво да се притесняваме. България и българите винаги са оцелявали. Вероятно ако имаха елементарни исторически познания, щяха да знаят, че след всяка катастрофа България е излизала по-малка и по-слаба. Но някак не смятам за редно да рискуваме и да оставим всичко на случайността. Нелепо е да играем на тото с 1300 години държавност, култура, велики победи, открития, постижения. Да оставим на провидението всичко, което нашите предци векове наред са създавали, строили, писали, което са отстоявали, за което са воювали.
От нас зависи. Тук и сега. Не от Бойко. Не от Цецо. Не от Георги. Или някой друг измислен преходен герой. От всички нас. Въпрос на осъзнаване. А след това и на организация.
Снимка: е-вестник
14 януари 2011
